„Не пожелавай нищо, което е на ближния ти.“
Тази Божия заповед от християнството, наред с „Не кради“, може да се каже е еквивалентът на принципът Апариграха в науката за йога.
Апариграха ни предпазва от алчност и от завист.
Важно е да знаем, че очите са ненаситни и са свързани с желанията ни. Колкото повече един обект е пред тях, толкова повече започваме да го желаем. Маркетолозите знаят това.
Колкото повече сме подложени на рекламирането на даден продукт – толкова по-голям шансът е да го закупим.
Така в нас биват изграждани изкуствени нужди. А ние сме фино манипулирани, така че желанията ни не са изцяло под наш контрол.
Ежедневното облъчване с това какво има в паничката на другия + рекламите, които ни казват „Купи си това, за да бъдеш еди какъв си“, засилват алчността ни – нуждата да притежаваме още и още. Това засилва и завистта ни – искаме това, което другият има.
Защо това ни пречи?
Защото така отхвърляме своята стойност, развивайки манталитет на недостатъчност. Чувстваме се незадоволени, чувстваме се недостатъчни. Искаме другото, искаме още.
Как да приложим Апариграха на постелката? Като ограничим избора си в стиловете йога, които да практикуваме. Пробването на нови и нови стилове, без да задълбочим в някой от тях, е признак за неспокоен ум. Така винаги ще караме по повърхността на материята и няма да успеем да достигнем до нектара на практиката. А той идва с постоянство и отдаденост.
А извън постелката? Как ти звучи гурме живот: малко, но качествено. Да се отдадем истински и дълбоко на малко неща и да ги превърнем в изящни съкровища, вместо да пилеем енергията си, за да пробваме всеки плод в градината.
Предизвикателство:
Тази седмица започни да наблюдаваш желанията си и как се пораждат. Идват ли от сърцевината ти или отвън? Пожелаваш ли нещото още преди да го видиш или започваш да искаш, след като очите ти са се възбудили от обекта на желанието? Направи си експеримент със социалните мрежи и виж дали след скролването там, умът ти започва да желае почивка в Занзибар, по-плътни устни, фитнес тяло или нова придобивка, например.
Прегръщам те и до скоро,
Александра
