Изглежда, че да обичаме би трябвало да е най-естественото ни умение, но като с много други естествени за нас неща и то е покрито от замърсяванията на опита ни, на съжденията ни, на средата ни, на перспективата ни. И като с всяко понятие и любовта има много измерения и може да бъде разглеждана в различни нива на задълбоченост.
Понякога е любов да си кажем „Да“. Друг път е любов да си кажем „Не“.
А понякога за едно и също нещо и двата отговора могат да бъдат валидни едновременно, спрямо това каква е основната ни позиция и мотивация и спрямо конкретния случай.Не трябва да бъркаме задоволяването на прищевките си с любов. Не трябва да бъркаме и разширяването на възприятията ни на цената на всичко с любов. Тогава как да разберем кога да си позволим, кога да се въздържим, кога да направим усилие и кога да поспрем? Как да действаме и да се грижим през любов за себе си и за живота си?
Нужна ни е искреност.
Да, за нея често също си мислим, че я притежаваме, че винаги знаем какви са желанията, мислите и подбудите ни, но в процеса на осъзнаване разбираме колко малко знаем всъщност за себе си. А как да обикнем някого, когото не познаваме?
Искреното самонаблюдение ще ни помогне много за това да познаваме по-добре личността си, възможностите си, наклонностите си, тенденциите си, талантите си, заблудите си, притесненията си, границите си, изкушенията си, капаните си, мотивацията си, желанията си, ценностите си. От тази позиция можем да се мотивираме по-адекватно и да се поощряваме здравословно, да се развиваме в любов и да сме по-внимателни и отговорни със себе си. Ще се доближим до това да развием разбиране към личността си, състрадание, грижа и любов, а това неминуемо ще ни доближи и до другите.
Пожелавам ни да не спираме да се опитваме с малки и големи стъпки да прогледнем в искреност за своята прекрасна, заслужаваща грижа и любов същност.
Прегръдки,
Александра
