Много по-сложни и многопластови сме, отколкото се опитваме да бъдем. Духовната ни природа е непрекъснато в контакт с материалната природа и това поражда постоянни конфликти на различни нива в нас. Опитваме се да се поберем в рамка, опитваме се и другите да поберем, защото на пръв поглед така по-лесно боравим както със себе си, така и с всички останали.
Ако йога и духовната материя ме е научила на едно нещо, то е че нищо не е толкова просто, колкото изглежда и същевременно с това всичко може да бъде много по-просто, отколкото сами го правим. Противоречиво е, нали? Първоначално, да. Оттам идва сложността, но кратката статия няма да ни стигне, за да го изчистим. Иска ни се да е много по-ясно, само че докато стигнем до момента да приемем простата и ясна истина, трябва да извървим дълъг път, в който тя да ни се разкрива пластове след пластове.
И след всеки пласт тя изменя облика си, понякога само детайл, друг път цялата дреха и ние всеки път сме изправени пред нея като за пръв път.
Има общовалидни закони, по които е съставен и протича живота ни, има колективни събития и колективни обусловености, присъщи на всички ни тук. Но също така всеки от нас е уникална и сложна същност, която има своя единствен по рода си път, който трябва да измине едновременно самотно и заедно с другите, защото всичко е много по-комплексно, отколкото го виждаме.
